1 просмотров
Рейтинг статьи
1 звезда2 звезды3 звезды4 звезды5 звезд
Загрузка...

Неделя 4-та след Петдесетница

Неделя 4-та след Петдесетница, свв. апп. Вартоломей и Варнава

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

РАЗПИСАНИЕ НА ПРЯКОТО ПРЕДАВАНЕ НА БОГОСЛУЖЕНИЯТА ЗА МЕСЕЦ ОКТОМВРИ 2021 г.

† Неделя 15. след Петдесетница. † Неделя след Въздвижение. Вмчк Евстатий Плакида и дружината му

2 октомври (19 септември ст. ст.) — Възкресно всенощно бдение — 17:00 ч.

3 октомври (20 септември ст. ст.) — Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия — 9:00 ч.

† Неделя 16. след Петдесетница. † Неделя 1. след Неделя подир Въздвижение. Мчк Калистрат и дружината му

9 октомври (26 септември ст. ст.) — Възкресно всенощно бдение — 17:00 ч.

10 октомври (27 септември ст. ст.) — Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия — 9:00 ч.

*Възхвала на Пресвета Богородица. Възпоменание на пребиваването на мироточивата Монреалска чудотворна икона на Пресвета Богородица в България през 1995 г. Преп. Кириак Отшелник

11 октомври (28 септември ст. ст.) — Празнично всенощно бдение — 16:30 ч.

12 октомври (29 септември ст. ст.) — Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия — 8:00 ч.

*Покров на Пресвета Богородица. Св. ап. Ананий от 70-те. Преп. Роман Сладкопевец. Преп. Йоан Кукузел (XII-XIII в.). Икона на Пресвета Богородица «Кукузелиса». Възпоменаване на хитона Господен с Животворящия стълб в Грузия

13 октомври (30 септември ст. ст.) — Празнично всенощно бдение — 16:30 ч.

14 октомври (1 октомври ст. ст.) — Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия — 8:00 ч.

† Неделя 17. след Петдесетница. † Неделя 2. след Неделя подир Въздвижение. Свщмчк Иеротей, еп. Атински. Преп. Павел Препрости.

16 октомври (3 октомври ст. ст.) — Възкресно всенощно бдение — 17:00 ч.

17 октомври (4 октомври ст. ст.) — Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия — 9:00 ч.

*Свв. 26 препмчци Зографски († 1284). Мчци Евлампий и Евлампия. Преп. Амвросий Оптински и събор на препп. Оптински старци. Икона на Пресвета Богородица «Акатистна-Предвъзвестителка» (Зографска)

22 октомври (9 октомври ст. ст.) — Празнично всенощно бдение — 16:30 ч.

23 октомври (10 октомври ст. ст.) — Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия — 8:00 ч.

† Неделя 18. след Петдесетница. † Неделя 3. след Нед. подир Въздвижение. † Неделя на свв. отци от VII Вселенски събор в Никея (787 г.) Св. ап. и дякон Филип от 70-те. Преп. Теофан изповедник, еп. Никейски, съставител на канони. Възпоменаване на VII Вселенски събор в Никея (787 г.)

23 октомври (10 октомври ст. ст.) — Възкресно всенощно бдение — 17:00 ч.

24 октомври (11 октомври ст. ст.) — Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия — 9:00 ч.

† Неделя 19. след Петдесетница. † Неделя 4. след Нед. подир Въздвижение. Св. ап. и евангелист Лука. Преп. Йосиф игумен, Волоцки чудотворец

30 октомври (17 октомври ст. ст.) — Възкресно всенощно бдение — 17:00 ч.

31 октомври (18 октомври ст. ст.) — Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия — 9:00 ч.

*Забележка: Моля, следете публикуваното на сайта седмично разписание на богослуженията, за възможни промени.

† Неделя 4. след Петдесетница, 2021 г. | св. Литургия

† Неделя 13. след Петдесетница, 2021 г. | св. ЛитургияПодробнее

† Неделя 13. след Петдесетница, 2021 г. | Възкресно всенощно бдениеПодробнее

† Неделя 12. след Петдесетница, 2021 г. | св. ЛитургияПодробнее

† Неделя 11. след Петдесетница, 2021 г. | св. ЛитургияПодробнее

Читать еще:  Усекновение главы Иоанна Предтечи: а я здесь при чем?

† Неделя 10. след Петдесетница, 2021 г. | св. ЛитургияПодробнее

† Неделя 9. след Петдесетница, 2021 г. | св. ЛитургияПодробнее

22. 08. 21. † 9 Неделя след Петдесетница. Св. Златоустова Литургия.Подробнее

† Неделя 8. след Петдесетница, 2021 г. | св. ЛитургияПодробнее

† Неделя 4. след Петдесетница, 2021 г. | Възкресно всенощно бдениеПодробнее

† Неделя 2. след Петдесетница, на всички български светии, 2021 г. | св. ЛитургияПодробнее

† Неделя 1. след Петдесетница, на всички светии, 2021 г. | св. ЛитургияПодробнее

20 юни 2021 г. — Архиерейска света Литургия в храм «Св. Троица» — ПловдивПодробнее

† Неделя 32. след Петдесетница, преди Богоявление, 2021 г. | св. ЛитургияПодробнее

† Неделя 27. след Петдесетница, св. ап. Андрей Първозвани, 2020 г. | св. ЛитургияПодробнее

† Неделя 26. след Петдесетница, св. Александър Невски, 2020 г. | св. ЛитургияПодробнее

† Неделя 17-та след Петдесетница, след Въздвижение, 2020 г. | св. ЛитургияПодробнее

† Неделя 8. след Петдесетница, св. пророк Илия (Илинден), 2020 г. | св. ЛитургияПодробнее

Неделя 6-та след Петдесетница, 2019 г.Подробнее

Неделя 4-та след Петдесетница

4. НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Евангелско четиво (Мат. 8:5-13)

ПЛАЧ И СКЪРЦАНЕ СЪС ЗЪБИ

Там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мат. 8:12)

Братя и сестри, православни християни, В днешното литургийно Евангелско четиво Господ посочва вечната задгробна участ на неразкаяните грешници: външната тъмнина, ада, където е плач и скърцане със зъби. Думите „ад”, „тартар”, „геена”, „преизподня” означават едно и също нещо и това е мястото, където се мъчат грешниците – място тъмно, във вътрешността на земята, където – според св. Кирил Александрийски – живеят страшни, диви, жестоки, немилостиви и безсрамни демони, подобни на черни етиопци. На ония, които се съмняват, че има ад и демони, вечни мъки и митарства, ние препоръчваме да прочетат книгата на архимандрит Серафим (Алексиев) „Преподобни Серафим Саровски” и особено главата под надслов „Действително ли има бесове и адски мъки”. Но да се отрича вечността на адските мъки, е все едно да се отрича достоверността на Евангелието и да се приеме, че Христос е лъжец. Господ казва за осъдените грешници: И тия ще отидат във вечна мъка (Мат. 25:46). Св. Димитрий Ростовски изброява вечните мъки така: там ще има трепет и неугасващ огън, защото Христос, нашият Спасител, е казал: огънят им не угасва. Там ще бъде и люта зима и не понасяйки нейния студ, грешниците ще скърцат със зъби. Там ще има и непрестанно мъчение от червеите, които непрекъснато ще измъчват и ядат грешните човеци, и те никога няма да умрат, защото е казано: червеят им не умира. Имало двама приятели – се разказва в една свещена повест. Единият от тях, трогнат от словото Божие, постъпил в манастир и водел живот в сълзи на покаяние; другият останал в света и водил разпътен живот, а накрая стигнал до такова ожесточение, че започнал дръзко да се надсмива над Евангелието. Смъртта заварила мирянина в това състояние. Като узнал за кончината му, монахът от приятелско съчувствие започнал да моли Бога да му открие задгробната участ на мирянина. След известно време неговият приятел му се явил в сън. „Какво става с теб? Добре ли си?” – го попитал монахът. „Искаш ли да знаеш това? – със стон отговорил починалият. – Горко на мен, злощастния! Незаспиващият червей ме измъчва и няма да ми даде покой цяла вечност.” „Какво е това мъчение?” – продължил да пита монахът. „Това мъчение е непоносимо! – възкликнал починалият. – Но не мога да избегна Божия гняв. Сега заради твоите молитви ми е дадена свобода и ако искаш, ще ти покажа моето наказание. Ти няма да понесеш, ако ти го открия такова, каквото е в действителност, но макар и отчасти, узнай за него.” При тези думи починалият повдигнал дрехата си до коленете. И — о, ужас! Целият му крак бил покрит от страшен червей, който го ядял, а от раните излизала такава зловонна смрад, че потресеният монах се събудил в същия миг. Но адската смрад изпълнила цялата килия и била толкова силна, че инокът изплашен изкочил навън, забравяйки да затвори вратата след себе си. Смрадта проникнала по-нататък и се разнесла по целия манастир. Тъй като с времето не изчезнала, обитателите му били принудени да се преместят на друго място. А монахът, който видял адския затворник и неговата ужасна мъка, до края на живота си не могъл да се избави от полепналото към него зловоние: нито да го отмие от ръцете си, нито да го премахне със някакви благовония. Ние знаем, че има ад и вечни мъки, но не проявяваме ли смайваща небрежност към опасността самите да попаднем в тях, отлагайки изправлението и покаянието си за утрешния ден, който не ни принадлежи? Не ни ли притеснява предупреждението на апостола, което гласи: Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко (Иак. 2:10-11)? Тогава според пророка всичките му праведни дела не ще се спомнят (Иез. 33:13). За нас подобава като пророка да заплачем и през много сълзи на покаяние да кажем: Каква нам полза, че ни е обещано безсмъртно време, а сме свършили смъртни дела? Нам е предсказана вечна надежда, а ние, негодните, станахме суетни. Нам бяха приготвени здрави и мирни жилища, а ние живяхме лошо; приготвена бе славата на Всевишния, а за да покрие ония, които са живели кротко, а ние ходихме из лоши пътища. Ще бъде показан раят, чийто плод си остава нетленен и в който има почивка и изцеление; но ние не ще влезем в него, защото се навъртахме в места безплодни (Ездр. 7:49-54). Братя и сестри, Вечните мъки на ада са страшни, ние сме грешни люде – и въпреки това място за униние и отчаяние няма! Няма и не може да има, ако всекидневно се каем за греховете си и се борим с нашите страсти. Да, адът е пълен с нечестивци, но там няма нито един разкаял се грешник! Нека често слизаме в преизподнята с ума си и оттам, като пророк Иона в китовата утроба, да молим Господа на силите за избавление и спасение. Молим ли се с ум, потопен в ада, ние в бъдещия век няма да идем там с душата и тялото си. Нека да се утешаваме с думите на пророка, който казва: Ако Той не увеличаваше Своите милости, светът не би могъл да продължава да живее с ония, които обитават в него. Той дава дарове; защото, ако не даряваше според благостта Си, за да могат ония, които са извършили нечестие, да се облакчат от своите беззакония, то не би могла да остане жива нито десетохилядна част от човеците. Той е Съдия, и ако не прощаваше ония, които са сътворени чрез Негово слово. може би от безбройното множество биха останали само твърде малцина (3 Ездр. 7:67-70). Господи, спаси ни! Амин.

Читать еще:  Видано календар «Преподобні отці Києво-Печерські»

Неделя 4-та след Петдесетница

„ Тъй да светне пред човеците светлината ви,

та да видят добрите ви дела и да прославят

Небесния ваш Отец“. (Мат. 5:16)

Братя и сестри, д нешната неделя е неделята на с в. Отци от Шестте вселенски събори. Днес честваме паметта на всички онези св. Отци, които смело застанали на пътя на ересите и така ги съкрушили.

Днес денят ни ще е повече от празничен. Защо? Защото днес празнуваме едно малко тържество, тържество на Православната ни вяра, празнуваме поборниците и ревнителите за вярата, празнуваме тези, които за миг не се поколебаха да запазят истината независимо от това, че може да им коства живота. Да, днес честваме истинската любов към Бога, любов, която много трудно се достига.

Шестте вселенски събори, това е то Православната вяра, крепило на мъдрост и любов, а и най-вече на онази любов, която ни възвежда към Небесния Йерусалим. Св. Църква премъдро е решила днес да празнуваме този така благодатен празник.

Вижте дори евангелското четиво говори за този им подвиг, подвиг, който запази вярата ни такава , каквато трябва да бъде – изчистена от всякакви човешки мъдрувания. „Вие сте светлината на Света“, това казва Господ към Своите ученици — апостолите. Това казва и към нас, защото всички ние сме негови ученици, раби и най-вече чада.

На П ървия в селенски с ъбор св. отци мъжествено отстояли истината на вярата и в спор победили злоречевия Арий, който не само, че хулил Бога, но и изкривявал учението на св. Църква. В защита на б огооткровеното учение били едни от най-знаменитите епископи по онова време , такива като с в. Спиридон Тримитунтски, с в. Евсевий Паленстински и много други, които не само, че силно вярвали в Христа, но заради добродетелния им живот Той ги дарил с всякакви дарове. Някой от тях имали дар слово, други прозорливост, а трети като с в. Спиридон – на чудотворство.

Читать еще:  Мусульман подстрахуют: наличие свинины в мясной продукции можно будет быстро выявить

На В тория в селенски с ъбор ереста на Македоний, който хулил Св. Дух , като казвал, че Т ой е творение а не Бог, била осъдена. В този събор участие взели едни от най-знаменитите отци на Църката, като с в. Атанисий Велики, с в. Григорий Богослов и още много велики отци, които като утвърдени ревнители силно се борели за спасението на Църквата от ереси.

Какво да кажем за Т ретия в селенски събор , на който присъствали светители като Кирил Александрийски и Целестин Римски. Тогава те , водени от благодатта на Св. Дух , осъдили нечестивото учение на Несторий, който казвал, че света Богородица не е Богородица, а Христородица. Учението му било осъдено, а Несторий – отлъчен.

На Четвъртия в селенски с ъбор — била осъдена ереста на м онофизитството – привържениците му проповядвали, че Господ Иисус Христос имал само една природа — божествена (а не две — б ожествена и човешка). Те смятали , че Господ Иисус, Божият Син, приел човешка природа, но тя после била погълната от Неговата Божественост, и затова природата на Христа е божествена; въпреки че притежавало някои човешки свойства, тялото Му било привидно човешко. По тази логика Господ е страдал само привидно на кръста, но ние знаем, че Той е страдал наистина, а не само привидно, за това и монофизитството било осъдено. На този събор присъствали светци като Теодосий Велики и Лъв Велики.

На П етия в селенски събор били осъдени трима епископи, които споделяли идеите на еретика Несторий ; осъден бил също и Ориген, който пък отричал вечните адски мъки. На този събор присъствали светци от ранга на с в. Атанасий Синаит.

Достойно ще да е да споменем и малко за предпоследния събор — Шестия т . Била осъдена ереста на м онотелитите, които казвали, че в Господ има само една воля т.е. само божествена, но ние знаем от учението на Църквата, че Господ има две воли, т.е. б ожествена и човешка, но тези двете не си противореч а т и противоборстват. На този събор присъствали светила от ранга на с в. Максим Изповедник и с в. Агатон п апа Римски.

Ето така на всичките тези Шест събори било защитено Православието, Бог излял благодатта Си над определени личности — светите Отци и им дал знания за б ожествените неща, които ни е така трудно да възприемем, защото това надвишава нашия ограничен разум.

След Шестия Вселенски събор последвал още един , Седми по ред, който се борил срещу нечестивото учение против иконите. И благодарение на Св. Отци от тези събори нашата вяра е такава , каквато е била и преди 1000 години.

Братя и сестри, в идяхме какви дела трябва да имаме, а именно дела изпълнени с непоколебима вяра и нелицемерна любов. Имаме ли ги, то гава ще бъдем пример за всички, които са около нас. Нашите дела трябва да говорят за вярата ни, защото вярата без дела е мъртва , казва А постолът. Нека светлината на добрите ни дела, на б огоотдадения живот да светне пред човеците , та като я видят , да прославят Небесния Наш Отец. Амин.

Ссылка на основную публикацию
Статьи c упоминанием слов:
Adblock
detector