0 просмотров
Рейтинг статьи
1 звезда2 звезды3 звезды4 звезды5 звезд
Загрузка...

Защо ние чествуваме рождението на св. Йоан Кръстител?

Православная Жизнь

Слово на епископ Силвестър (Стойчев), ректор на Киевската духовна академия.

Днес Православната Църква празнува раждането на св. Йоан Предтеча. В църковната традиция деня на смъртта на светеца се отбелязва като ден на неговата памет, в някакви случаи се честват и дните на намирането или пренасянето на мощите им.

Обаче днес отбелязваме имено рождения му ден. Защо е така? Ако разгледаме значението на този празник изолировано, само като празник на св. Йоан Кръстител, то може да възникне неразбиране. И изобщо в друга светлина представя неговото рождение във връзка с другото Рождение – Рождеството на Господа нашия Иисус Христос. Действително, освен празникът Рождество Христово, в църковния календар има още две рождества, и двете дълбоко са свързани с Рождеството на Христос. Това са рождеството на Пресвета Богородица и рождеството на св. Йоан Предтеча. Всеки от тях се разбира и придобива особено значение само във връзка с празника Рождество Христово.

Затова днешното евангелско четиво има сходство с четивото за Христовото рождество. В Евангелието от Лука за всичко това се разказва в една глава. Нека вспомним, че след явлението на архангел Гавриил на свещеника Захария и обетованието, че жена му ще роди син, евангелистът започва разказ за Благовещението. И същият архангел възвещава вече на Дева Мария: « Ето и Елизавета, твоята роднина, наричана неплодна, и тя зачена син в своята старост, и вече е на шестия месяц» (Лк. 1:36). Итака, два сина, две момчета, две рождества: на Предтечата и на Месията, на Пророка и на Господа, на Проповедника на покаянието и на Спасителя на света.

Рождеството на св. Йоан Кръстител е като че ли малко благовещение, в което ни се възвестява идващото спасение, а на св. Йоан предстои да подготвя идването на Искупителя.

Има още един важен момент в разказа за видението на Захария. Захария се смути, както говори блж. Теофилакт, защото най-великите видения могат да смущават и светците. След това Захария става ням чак до рождението на сина си Йоан. В тази немота ние виждаме особенно наказание за това, че той не повярва на архангеловите думи (Лк. 1:19). Обаче немотата на Захарий има още и друго значение: молчание за тайната. Като си представим какви чувства изпитвал тогава Захарий, както сред тях е и радостното чувство за раждането на дългоочакваното чедо. От препълнено сърце говорят устата, казано е в Писанието (Мат. 12:34).

И Захарий несъмнено е имал пълно право да разгласи на всички и да разкаже за великата Божия милост към себе си и своята съпруга. Затова, както говорят някои тълкователи (еп. Михаил (Лузин)), в тази немота на Захарий виждаме не толкова наказание, колкото знамение, посочващо, че възвестеното от архангела трябва да е тайна до определено време, и да е известно само на Захарий и Елисавета.

На това, че съдържанието на Захариевото видение останало неразгласено, косвено посочва текстът, когато архангел Гавриил в Благовещението открива на Дева Мария за бременността на роднината и Елисавета. По такъв начин, очевидно, че Пресвета Дева Мария, въпреки роднинните и връзки с Елисавета, нищо не знаела за положението и.

Историята на явлението на архангела на престарелите съпрузи с вест, че ще им се роди син, има сходство с друг библейски разказ: явлението на ангелите на Авраам и Сара, които са били в такава възраст, че думите за раждането на син предизвикали смях (Бит. 21:6).

Историята на старозаветния народ започва от онова обещание на Авраам и Сара и с рождението на сина им Исаак, и приключва с подобно обещание на престарелите Захарий и Елисавета!

Какво означава «приключва» по отношение на старозаветната история? Значи, че съществуването на Завета между Бога и юдейския народ приключва, т. к. този Завет вече си осъществил функцията, и идва времето на друг Завет. В Писанието се провъзгласява, че «завършък на закона е Христос» (Рим. 10:4), и апостол Петър говори за явлението на Христос на живеещите през последно време (1 Пет. 1:19). Този Петров израз трябва да се разбира като край на времето на действието на Стария Завет, но никак не като край на човешката история.

И раждането на св. Йоан Предтеча – провъзгласяването на това, че Старият Завет приключва. Той – Йоан – е последният Пророк на Стария Завет и едновременно пръв служител на Новия.

Йоан – Пророк и Предтеча. И в тези две думи в пълна мяра се разкрива неговото служение.

Йоан – Предтеча. Очевидно, че Предтеча на очаквания Месия, тоест Господа Иисуса Христа. Но защо на Христос Му е Предтеча? Нима Той има необходимост в някой, който би трябвало да Му облекчи идването? Отговаряйки на този въпрос, отново ще вспомним за Стария Завет, който изцяло е предтеча на Месията. Апостол Павел така и говори, че законът е детоводител към Христос (Гал. 3:24).

По такъв начин, всички древни старозаветни пророци и патриарси, всички установления – всички те са предтечи на идването на Месията. И тяхната задача е само служебна – да подготвят народа към приемането на Месията. Самият Христос говори на учениците Си: «мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха» (Мат. 13:17), и в думите «желали да видят и да чуят» е посочен така нареченият религиозен нерв на Стария Завет – вярата и очакването. С такова разбиране Йоан продължава и завършва Стария Завет и библейската традиция на пророк като наставник и изобличител на греховете, а неговото служение е последният акорд на приключващия Стари Завет като предтеча, детоводител към Христос.

Йоан – Пророк. Самият Господ Иисус Христос нарича го така: «Какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк» (Мат. 11:8)

Ще уточним, че пророкът в Библияте се разбира не като предсказател или прорицател. Макар че, разбира се, понякога пророците са предсказвали бъдещите събития. Пророкът е откривател на Божията воля, наставник на нравствеността, изобличител на греховете. И още: старозаветният пророк – това винаги е Божий пратеник, и съответствено, всичко което той прави, има за свое основание волята на Онзи, Който го е пратил. Пророкът, който не е призван от Господа към служението си, самозванец – винаги е лъжепророк. И в Свещеното Писание за такива също се разказва.

И така, Йоан е пророк. Велик пророк. Неговото служение е изобличаване на греховете, призываване към покаяние, и преди всичко, проповед за идващия Месия. Иисус Христос нарича Йоан за пророк и повече от пророк. Защо повече от пророк? Защото всички старозаветни пророци са очаквали Месията, са пророчествували за Него, но само на Йоан било дадено да стане свидетел и учасник на идването на Месията. И това го прави повече от пророк, защото то е видял резултата на своите пророчества.

В Новия Завет често се появява темата за Йоан и великия старозаветен пророк Илия Тесвитянин. Как да разбираме това съпоставяне и даже повече – Йоан се нарича с името Илия ( «И ако искате да премете, той е Илия, който има да дойде» (Мат. 11:14))?

В древността личното име на някаква личност поради особени заслуги и грандиозни успехи могло да се използва като нарицателно.

Така например името на държавния деятел (Юлий) Цезар става като титул за следващите правители. Или, още един пример, името на митическия герой Херакъл става нарицателно за най-силните хора. И в нашето време за някой атлет могат да кажат, че е херакъл. В историята на човечеството такива примери са достатъчно много.

Същото е и за пророк Илия. Неговата пророческа харизма толкова е поразила съвременниците, че паметта за него, като най-големия пророк и рневнител Божий влязла в религиозната традиция на Израел като своеобразен еталон на пророческото служение. Затова сравнението или дори приравняването на Йоан към Илия посочва на неговото величието като пророк.

Читать еще:  В Пакистане убит католический священник

Думите на днешното евангелие, че Йоан ще се яви в духа и силата на Илия (Лк. 1:17) трябва да се разбират именно в такова значение, тоест в значението на неговия пророчески дар, който по сила е равен на дара на великия Илия. Именно на такова разбиране на този израз косвено посочва още един текст, който се отнася съвършено до друго време и до друг човек. Нека вспомним, че Илия е имал ученик, също пророк, Елисей. И преди това, когато Илия, както говори Писанието, бил взет жив на Небето, той говори на ученика си, че той може да попроси от него всичко, каквото би пожелал. И Елисей му отговаря: «духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене» (4 Цар. 2:9).

Очевидно, че Елисей желае да има същия пророчески дар, какъвто има неговия учител Илия. Съответно, в онези времена, изразът «сила и дух» на Илия, дори самото име Илия означавало да имаш пророчески дар също такъв, какъвто е имал и Илия.

Днес говорейки за св. Йоан Предтеча, разбира се, не можем да задминем още едно евангелско изречение. Иисус Христос говори за Предтечата, че «между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя; ала по-малкият в Царството Небесно е по-голям от него» (Мат. 11:11).

Как да разбираме този израз, който, изглежда, противоречи на онова което вече сме говорили за Йоана? Тези думи не намаляват Предтечата, те само подчертават това, за което вече днес сме говорили: Йоан е последният пророк на Стария Завет. И като такъв, той принадлежи на Стария Завет, но също така Бог го удостоил да виде и служението на Спасителя на света Иисуса Христа. Йоан Предтеча не става апостол Христов, защото апостолското служение било предначертано на други хора, на онези дванайсетте, имената на които знае целият свят. А на него – на Йоан – би трябвало да изпълни онова, с каквото се славели неговите предшественници, великите пророци на Стария Завет: да изобличава греховете и отстъплението на царете. Така правил и пророк Илия, така прави и Йоан Кръстител. И най накрая, на Йоан би трябвало тако да напусне този свят, както са го напуснали и древните пророци (ср. Мат. 23:35), и с това да подтвърди приключването на старозаветното пророческо служение.

И затова Христовите думи «най-малкият в небесното царство е по-голям от него» не унизяват Йоан, а подчертават смяната на Стария Завет с Новия, посочват, че в благодатното Царство на Месията се открива намного повече, отколкото било достъпно в Стария Завет на най-великите пророци и праведници.

Скъпи брати и сестри, днес ние сме се събрали за да честваме Великия Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан. За да се докоснем до тайните на Свещената история на нашето спасение. И да получим назидание. Всички празници, всички богослужения, всички свещенодействия ни дават възможност чрез участието в тях да получим очищение. И в това очищение да получим нравствено назидание и ръководство в живота.

За нас, християните, живеещи две хиляди години по-късно след св. Йоан Кръстител, неговият образ, неговата личност, неговото служение не трябва да бъдат само история. Отдавна църковните автори са величавали св. Йоан Предтеча като земен ангел, тоест човек, живота на който по съвършенство е равен на ангелския живот. Това е висок идеал. Мнозина ще кажат, че е непостижим. Но ако такова състояние би могло да се достигне леко и скоро, то идеал ли е то тогава? Всеки от нас трябва да се стреми да подражава на онези светци, които чествуваме, да подражава макар на някои от чертите им.

Св. Йоан Кръстител – Христо предтеча. Като обърнем вниманието си към личното си обръщение към вярата, няма ли да видим, че винаги има «предтечи», подготвящи сърцето ни и ума към приемането на Господа Иисуса. Това може би бил някой запознат вярващ, или може би било, дори прочитането на някаква книга, или нещо чуто или видяно. Бог винаги използва всички варианти за нашето спасение и обръщение. Бог винаги дава възможност да се прояви служението ни и като «предтеча». И ние, самите, братя и сестри, тряба да подражаваме на св. Йоан в това служение. Трябва да свидетелствуваме и живем така, че да станем за някой предтечи в обръщението им към Христос. И тогава, се надяваме, по милостта на Твореца и по молитвите на св. Йоан Предтеча върху нас ще се сбъднат думите на свети апостол Яков, който писал в посланието си, че «който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие многг грехове» (Як. 5:20). Амин!

В понеделник празнуваме рождението на Св. Йоан Кръстител и Еньовден

Православната църква чества на 24 юни рождението на Св. Йоан Кръстител. Според преданията, неговото рождение е подсказано „свише“. Родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ.

Йоан пръв започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Той дава свето кръщение и на Иисус Христос. Пак той предсказва пришествието на Месията. За първото си деяние е наречен Кръстител, а за второто – Предтеча.

Както традицията повелява, преди изгрева на слънцето, хората събират билки, с които изплитат празничния пъстър Eньовденски венец. Под него млади и стари ще преминават за здраве през целия ден.

В народния календар Еньовден е един от най-важните летни празници. По значение стои редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях има най-силно езическо влияние. Празникът има различни названия – Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите и фармацевтите.

Календарно Еньовден е свързан с най-дългия ден в годината и с лятното слънцестоене- един от най-важните астрономически преломи в годината. Ето защо, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. Народът вярва, че от този ден то започва да умира, а годината клони към зима. Съществува поверието, че Свети Еньо облича кожуха и отива да доведе зима, или Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зимата.

Вярва се, че сутринта на празника, при изгрев Слънцето “трепти”, “играе”. И който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина –ще боледува.

Повсеместно е разпространено вярването, че преди да тръгне към зима, Слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони на страната вярват, че морето „спира да се движи“ и също се къпят в него. За лечение и гадаене се взема „мълчана вода“ ,налята от девствено момиче, при пълно мълчание, от 3, 7 или 9 извора или от воденица левичарка. Битуват и представите, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива. В самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева те я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало Слънцето. Това се прави при специален обред за “откупване” на тревите от самодивите: Бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях “сключено мълчано хоро”. От билките, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приготвят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест – няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват.

Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избранника на момичето. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е „хаталия“ (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Св. Еньо е един от христианските светци- градушкари.

Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане, излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.

На Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени. В някои райони за гадания се изпълнява обичая Еньова буля, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие. Булята е малко (3-5 годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче. Обличат го като булка, слагат му и сватбени накити. Момите грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята. Накрая идва ред на напяването. Момите пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните и отговори за предсказания.

Именници са Йоан, Йоана, Янко, Яни, Яна, Янаки, Яне, Янина, Янка, Янкул, Янчо, Янчул, Енчо, Еньо

Еньовден – Рождение на Св. Йоан Кръстител

Българската патриаршия чества рождението на св. Йоан Кръстител на Еньовден според православния календар в България . Няколко години преди новата ера е роден Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат като Еньовден.

Читать еще:  Баптисты в Тбилиси поминали Мартина Лютера Кинга

Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето. На изток славянските народи често кладат огън, който после прескачат. Празникът е познат и като Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Йоан/Иван Бильобер, Драгийка в различни части на България.Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на траките.

Диана Димова е родом от Ямболския край, но от много години живее във Варна. Тя е колекционер на носии. Притежава над 100 народни носии. Милее за българщината и традиционно отбелязва всеки празник в календара.

Репортерът ни Ваня Славова я попита празнува ли Еньовден. Нека чуем:

  • play
  • pause
  • stop
  • mute
  • unmute
  • max volume

В различните географски области името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Иван, Иванка, Иванчо, Иванка, Ивелин, Ина, Инчо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки. (В списъкът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“). Задължителен е обичаят за масово къпане.

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за, болестта без име.

Еньова буля


Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.

Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди Слънцето да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („ Ладуване “). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.

Читать еще:  Прах матери Николая II будет перезахоронен в соответствии с православной традицией

Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичаят напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването .

Колко Свети Ивановци, Йоановци има? Кого почитаме на Ивановден?

Свети Иван, апостол Йоан, Свети Йоан Богослов, Свети Йоан Кръстител, Св. Йоан Златоуст, Св. Иван Рилски, Св. Йоан Кукузел Ангелогласния – колко точно Свети Ивановци честват на Ивановден?
Българите сме уж християни, ама стават някои обърквания…

Светецът, когото почитаме на Ивановден, е Св. Йоан Предтеча. Това е денят след Богоявление (Кръщение Господне), Събор на Св. Пророк Йоан Кръстител (Ивановден).
Някои хора смятат, че Св. Йоан Предтеча и Св. Йоан Кръстител са различни хора. Не са. Един и същи човек е.

Св. Йоан Предтеча е пророк,

братовчед на Исус Христос и негов кръстник. Затова го наричат Свети Йоан Кръстител.

Той пръв разпознал в Исус светията и пратеник на Бога. Живял е като отшелник в пустинята и проповедник. Юдейският цар Ирод го обезглавил заради една критична реплика.
Ирод съблазнил Иродиада, жената на своя брат. Според законите на Мойсей такава връзка била забранена. Св. Йоан Кръстител се обърнал към него пред множество с думите: „Ти не трябва да я имаш!“. Затова е хвърлен в тъмница. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада, Саломе, танцува за него. След танца той пита с какво да я възнагради. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя ѝ отговаря „Главата на Йоана Кръстителя“. Ирод заповядва да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката.

(Случаят е сюжет за клипа на „Ролингстоунс” и текста на песента „(Никога няма да направиш) Светец от мен” – Saint Of Me).

Християнската църква отбелязва отсичането на главата на 29 август. Празникът се нарича „Секновение”, „Обсечение”, „Свети Иван отсечената глава”, „Църн свети Иван”. На този ден не се яде и пие нищо с червен цвят. На Секновение денят и нощта „се секнат”, т.е. стават равни и времето захладнява. „Секне се” водата на реки и потоци и вече не е добре хората да се къпят в тях.

След като отсичат главата на Св. Йоан Кръстител, тя е заровена на тайно място в земята, отделно от тялото, защото Ирод и Иродиада се страхуват от възкресение на пророка. Жена от двора на Ирод тайно откопава главата и я отнася в Йерусалим и я погребва в Елеонската гора. После я препогребват няколко пъти, отнасят я в Константинопол и др.
Три века по-късно християнството станало господстваща религия и императори и представители на всички патриаршии се втурнали да търсят мощите на Йоан Кръстител. По време на кръстоносните походи различни кръстоносци носели от Ерусалим осолени глави и твърдели, че това е главата на Йоан Кръстител. В резултат най-малко на пет места из Европа има мощи на светеца – множество ръце, крака и др. костици.

Може би най-автентичните мощи на светеца са намерени в Созопол. В основите на църква на остров Св. Иван е намерена кутия, т. нар. реликварий от алабастър, съдържащ зъб, парчета от кости на ръка, пета и от лицева част. При анализ на костите в лаборатория в Оксфорд е установено, че костите са на човек, живял в I век, времето съвпада напълно. За мощите вдигна голям шум историкът Божидар Димитров.

Освен на 7 януари, християнската църква възпоменава Св. Йоан Предтеча няколко пъти в годината:
– на 23 септември – Зачатие на св. Йоан Предтеча.
– на 24 юни – Рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден).
– на 29 август – Отсичане главата на св. Йоан Кръстител (Строг пост).
и др.

Другият голям християнски светец –

Св. Йоан Богослов, апостол Йоан

– е един от Христовите ученици, един от 12-те апостоли. Автор е в Новия завет – Евенгелие от Йоана, послания и Апокалипсис.

Той е най-верният ученик на Христос, който поверява на него грижите за майка си. На тайната вечеря Христос казва „Един от вас ще ме предаде”, а Йоан развълнуван обляга глава на гърдите му и пита за какво говори. Апостол Йоан се грижи за Богородица до смъртта й, която всъщност не е смърт, а успение богородично.
Св. Йоан Богослов обикалял да проповядва християнството и вършел чудеса, с което предизвикал интереса на император Диоклециан. Той го накарал да изпие чаша с отрова и го варил в казан с горещо масло, за за докаже, че не е никакъв пророк и апостол. И Йоан Богослов оцелял и така още повече повярвали в него. Диоклециан го заточил на остров Патмос край Мала Азия.
Апостол Йоан единствен от светците е доживял дълбока старост, почти 100-годишен е умрял, макар че е преследван и мъчен през целия си живот.

Християнската църква го чества на 8 май, на 26 септември, също и на 30 юни, когато се чества Събор на светите дванадесет апостоли. Успението му се възпоменава на 26 септември.

Свети Йоан Златоуст е от IV век,

най-великият богослов на православието. Написал множество съчинения, преведен на всякакви езици. Голям проповедник, казано по друг начин – голям оратор. Станал епископ на Константинопол, но бил неудобен за аристокрацията, затова го заточили в Армения и Кавказ. Умира в заточение на възраст около 60 години.Роден е между 347 г. и 350 г. и починал в 407 г. Св. Йоан Златоуст изумявал със своето красноречие и език, с изящество на мислите и сила на доказателствата.
Православната църква го чества на 13 ноември, на 27 януари чества Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст, на 30 януари – Денят на Свети Три Светители (другите двама са Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов).

Св. Йоан Рилски от IX век е българин,

основател на Рилския манастир.
Според старобългарски и църковнославянски жития, е роден в село Скрино край Кюстендил, вероятно през 876 г., а умира на 18 август 946 г. на около 70 години. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I.

Православната църква го почита на 19 октомври. До 25-годишна възраст Иван Рилски е бил пастир. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастир. Там се образова, изучава богослвието, получава сан. Става отшелник, първоначално на Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна по онова време българска планина Рила. Там основава едноименния манастир. Св. Йоан Рилски лекува болести, прочува се, че върши чудеса, помага на хора в нужда. Славата му се разнася чак из Европа. Българският цар Петър I пътува от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче само му се покланя отдалеч, не приема дареното му злато, а само плодове. Така се прочува още повече и при него идват ученици от различни краища на България.
Погребан е в Рилския манастир в каменна гробница.

Св. Йоан Кукузел Ангелогласния

пък е велик музикант и певец, сравняван с Орфей.

Роден е около 1280 г. и починал между 1360 и 1375 г. Българин, изучил се в Константинопол. Песните му имали магическо въздействие, и козите спирали да го слушат. Скрил се сам в Атон при монасите, не искал да е в императорския двор. Въвел е многогласието и е създал нотно писмо. Смятат го за основоположник, който е променил музиката в началото на XIV век. Има запазени записани на хартия към 90 негови произведения. Най-известната му творба е „Полиелей на българката“, посветена на майка му. Канонизиран е за светец. Българската православна църква го почита на 1 октомври. Писателят Добри Немиров пише романа „Ангелогласният“ (1938), посветен на Йоан Кукузел. На негово име е мъжкият хор, пожънал успехи по цял свят с църковнославянски песнопения, канен нееднократно и във Ватикана.
Православната църква го почита на празника Покров на Пресвета Богородица – 1 октомври.

Ссылка на основную публикацию
Статьи c упоминанием слов:
Adblock
detector